ОТЍМАМ СЕ, -аш се, несв.; отèмна се и отъ̀мна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех.
Остар. и диал. 1. Не се съгласявам, дърпам се. Свете моме се изредиле да кажу по нещо. Дошло роде и на циганчето. Она се отимала, не сакала да разказуе. СбНУ ХLIХ, 362. Со първо я грабнал майка си кадията во една скришна одая,.., да йе сече глаата, ако не му каже, кой му йе татко. Много се отимала, за да не му кажит майка му на кадията, арно ама, кога виде зорт голем, му казала. СбНУ ХV, 95.
2. Избавям се, изплъзвам се, изклинчвам (Н. Геров, РБЯ).
3. Противя се на някого със сила; браня се (Н. Геров, РБЯ).